утвърдявал

Речник на българския език

1. утвърдявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

утвърдявал е производна форма на утвърдявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. утвърдявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

утвърдявал е производна форма на утвърдявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. утвърдявал — мин. деят. св. прич. м. р.

утвърдявал е производна форма на утвърдявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. утвърдявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

утвърдявал е производна форма на утвърдявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).