утвърдявало

Речник на българския език

1. утвърдявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

утвърдявало е производна форма на утвърдявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. утвърдявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

утвърдявало е производна форма на утвърдявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. утвърдявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

утвърдявало е производна форма на утвърдявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. утвърдявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

утвърдявало е производна форма на утвърдявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).