утвърдявало си

Речник на българския език

1. утвърдявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

утвърдявало си е производна форма на утвърдявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. утвърдявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

утвърдявало си е производна форма на утвърдявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. утвърдявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

утвърдявало си е производна форма на утвърдявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).