констатирам

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	кон-с-та-ти-рам	кон-с-та-ти-ра-ме
2 лице	кон-с-та-ти-раш	кон-с-та-ти-ра-те
3 лице	кон-с-та-ти-ра	кон-с-та-ти-рат

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	кон-с-та-ти-рах	кон-с-та-ти-рах-ме
2 лице	кон-с-та-ти-ра	кон-с-та-ти-рах-те
3 лице	кон-с-та-ти-ра	кон-с-та-ти-ра-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	кон-с-та-ти-рах	кон-с-та-ти-рах-ме
2 лице	кон-с-та-ти-ра-ше	кон-с-та-ти-рах-те
3 лице	кон-с-та-ти-ра-ше	кон-с-та-ти-ра-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	констатирал съм	констатирала съм	констатирало съм	констатирали сме
2 лице	констатирал си	констатирала си	констатирало си	констатирали сте
3 лице	констатирал е	констатирала е	констатирало е	констатирали са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях констатирал	бях констатирала	бях констатирало	бяхме констатирали
2 лице	беше констатирал	беше констатирала	беше констатирало	бяхте констатирали
3 лице	беше констатирал	беше констатирала	беше констатирало	бяха констатирали

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще констатирам	ще констатираме
2 лице	ще констатираш	ще констатирате
3 лице	ще констатира	ще констатират

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм констатирал	ще съм констатирала	ще съм констатирало	ще сме констатирали
2 лице	ще си констатирал	ще си констатирала	ще си констатирало	ще сте констатирали
3 лице	ще е констатирал	ще е констатирала	ще е констатирало	ще са констатирали

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да констатирам	щяхме да констатираме
2 лице	щеше да констатираш	щяхте да констатирате
3 лице	щеше да констатира	щяха да констатират

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм констатирал	щях да съм констатирала	щях да съм констатирало	щяхме да сме констатирали
2 лице	щеше да си констатирал	щеше да си констатирала	щеше да си констатирало	щяхте да сте констатирали
3 лице	щеше да е констатирал	щеше да е констатирала	щеше да е констатирало	щяха да са констатирали

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	констатирал съм	констатирала съм	констатирало съм	констатирали сме
2 лице	констатирал си	констатирала си	констатирало си	констатирали сте
3 лице	кон-с-та-ти-рал констатирал е	кон-с-та-ти-ра-ла констатирала е	кон-с-та-ти-ра-ло констатирало е	кон-с-та-ти-ра-ли констатирали са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	констатирал съм	констатирала съм	констатирало съм	констатирали сме
2 лице	констатирал си	констатирала си	констатирало си	констатирали сте
3 лице	кон-с-та-ти-рал констатирал е	кон-с-та-ти-ра-ла констатирала е	кон-с-та-ти-ра-ло констатирало е	кон-с-та-ти-ра-ли констатирали са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм констатирал	била съм констатирала	било съм констатирало	били сме констатирали
2 лице	бил си констатирал	била си констатирала	било си констатирало	били сте констатирали
3 лице	бил констатирал бил е констатирал	била констатирала била е констатирала	било констатирало било е констатирало	били констатирали били са констатирали

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да констатирам	щяла съм да констатирам	щяло съм да констатирам	щели сме да констатираме
2 лице	щял си да констатираш	щяла си да констатираш	щяло си да констатираш	щели сте да констатирате
3 лице	щял да констатира щял е да констатира	щяла да констатира щяла е да констатира	щяло да констатира щяло е да констатира	щели да констатират щели са да констатират

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм констатирал	щяла съм да съм констатирала	щяло съм да съм констатирало	щели сме да сме констатирали
2 лице	щял си да си констатирал	щяла си да си констатирала	щяло си да си констатирало	щели сте да сте констатирали
3 лице	щял да е констатирал щял е да е констатирал	щяла да е констатирала щяла е да е констатирала	щяло да е констатирало щяло е да е констатирало	щели да са констатирали щели са да са констатирали

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих констатирал	бих констатирала	бих констатирало	бихме констатирали
2 лице	би констатирал	би констатирала	би констатирало	бихте констатирали
3 лице	би констатирал	би констатирала	би констатирало	биха констатирали

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
кон-с-та-ти-рай	кон-с-та-ти-рай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие

единствено число	мъжки род		кон-с-та-ти-ран
		непълен член	кон-с-та-ти-ра-ния
		пълен член	кон-с-та-ти-ра-ни-ят
	женски род		кон-с-та-ти-ра-на
		членувано	кон-с-та-ти-ра-на-та
	среден род		кон-с-та-ти-ра-но
		членувано	кон-с-та-ти-ра-но-то
множествено число			кон-с-та-ти-ра-ни
		членувано	кон-с-та-ти-ра-ни-те

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		кон-с-та-ти-рал
		непълен член	кон-с-та-ти-ра-лия
		пълен член	кон-с-та-ти-ра-ли-ят
	женски род		кон-с-та-ти-ра-ла
		членувано	кон-с-та-ти-ра-ла-та
	среден род		кон-с-та-ти-ра-ло
		членувано	кон-с-та-ти-ра-ло-то
множествено число			кон-с-та-ти-ра-ли
		членувано	кон-с-та-ти-ра-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	кон-с-та-ти-рал
	женски род	кон-с-та-ти-ра-ла
	среден род	кон-с-та-ти-ра-ло
множествено число		кон-с-та-ти-ра-ли

Сегашно деятелно причастие

единствено число	мъжки род		кон-с-та-ти-ращ
		непълен член	кон-с-та-ти-ра-щия
		пълен член	кон-с-та-ти-ра-щи-ят
	женски род		кон-с-та-ти-ра-ща
		членувано	кон-с-та-ти-ра-ща-та
	среден род		кон-с-та-ти-ра-що
		членувано	кон-с-та-ти-ра-що-то
множествено число			кон-с-та-ти-ра-щи
		членувано	кон-с-та-ти-ра-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

кон-с-та-ти-рай-ки