констатирах

Речник на българския език

1. констатирах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

констатирах е производна форма на констатирам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. констатирах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

констатирах е производна форма на констатирам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).