констатирало е

Речник на българския език

1. констатирало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

констатирало е е производна форма на констатирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. констатирало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

констатирало е е производна форма на констатирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. констатирало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

констатирало е е производна форма на констатирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).