констатирали

Речник на българския език

1. констатирали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

констатирали е производна форма на констатирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. констатирали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

констатирали е производна форма на констатирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. констатирали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

констатирали е производна форма на констатирам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. констатирали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

констатирали е производна форма на констатирам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).