констатираше

Речник на българския език

1. констатираше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

констатираше е производна форма на констатирам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. констатираше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

констатираше е производна форма на констатирам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).