констатирал съм

Речник на българския език

1. констатирал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

констатирал съм е производна форма на констатирам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. констатирал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

констатирал съм е производна форма на констатирам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. констатирал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

констатирал съм е производна форма на констатирам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).