констатирал

Речник на българския език

1. констатирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

констатирал е производна форма на констатирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. констатирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

констатирал е производна форма на констатирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. констатирал — мин. деят. св. прич. м. р.

констатирал е производна форма на констатирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. констатирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

констатирал е производна форма на констатирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).