установявала

Речник на българския език

1. установявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

установявала е производна форма на установявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. установявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

установявала е производна форма на установявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. установявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

установявала е производна форма на установявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. установявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

установявала е производна форма на установявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).