установявало си

Речник на българския език

1. установявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

установявало си е производна форма на установявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. установявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

установявало си е производна форма на установявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. установявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

установявало си е производна форма на установявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).