разбъбря

Речник на българския език

1. разбъбря непреходен глагол от свършен вид (тип 173it) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • разбъбръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице раз-бъб-ря раз-бъб-рим
2 лице раз-бъб-риш раз-бъб-ри-те
3 лице раз-бъб-ри раз-бъб-рят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице раз-бъб-рих раз-бъб-рих-ме
2 лице раз-бъб-ри раз-бъб-рих-те
3 лице раз-бъб-ри раз-бъб-ри-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице раз-бъб-рех раз-бъб-рех-ме
2 лице раз-бъб-ре-ше раз-бъб-рех-те
3 лице раз-бъб-ре-ше раз-бъб-ре-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разбъбрил съм разбъбрила съм разбъбрило съм разбъбрили сме
2 лице разбъбрил си разбъбрила си разбъбрило си разбъбрили сте
3 лице разбъбрил е разбъбрила е разбъбрило е разбъбрили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разбъбрил бях разбъбрила бях разбъбрило бяхме разбъбрили
2 лице беше разбъбрил беше разбъбрила беше разбъбрило бяхте разбъбрили
3 лице беше разбъбрил беше разбъбрила беше разбъбрило бяха разбъбрили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще разбъбря ще разбъбрим
2 лице ще разбъбриш ще разбъбрите
3 лице ще разбъбри ще разбъбрят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разбъбрил ще съм разбъбрила ще съм разбъбрило ще сме разбъбрили
2 лице ще си разбъбрил ще си разбъбрила ще си разбъбрило ще сте разбъбрили
3 лице ще е разбъбрил ще е разбъбрила ще е разбъбрило ще са разбъбрили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да разбъбря щяхме да разбъбрим
2 лице щеше да разбъбриш щяхте да разбъбрите
3 лице щеше да разбъбри щяха да разбъбрят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разбъбрил щях да съм разбъбрила щях да съм разбъбрило щяхме да сме разбъбрили
2 лице щеше да си разбъбрил щеше да си разбъбрила щеше да си разбъбрило щяхте да сте разбъбрили
3 лице щеше да е разбъбрил щеше да е разбъбрила щеше да е разбъбрило щяха да са разбъбрили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разбъбрел съм разбъбрела съм разбъбрело съм разбъбрели сме
2 лице разбъбрел си разбъбрела си разбъбрело си разбъбрели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разбъбрил съм разбъбрила съм разбъбрило съм разбъбрили сме
2 лице разбъбрил си разбъбрила си разбъбрило си разбъбрили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разбъбрил била съм разбъбрила било съм разбъбрило били сме разбъбрили
2 лице бил си разбъбрил била си разбъбрила било си разбъбрило били сте разбъбрили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разбъбря щяла съм да разбъбря щяло съм да разбъбря щели сме да разбъбрим
2 лице щял си да разбъбриш щяла си да разбъбриш щяло си да разбъбриш щели сте да разбъбрите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разбъбрил щяла съм да съм разбъбрила щяло съм да съм разбъбрило щели сме да сме разбъбрили
2 лице щял си да си разбъбрил щяла си да си разбъбрила щяло си да си разбъбрило щели сте да сте разбъбрили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разбъбрил бих разбъбрила бих разбъбрило бихме разбъбрили
2 лице би разбъбрил би разбъбрила би разбъбрило бихте разбъбрили
3 лице би разбъбрил би разбъбрила би разбъбрило биха разбъбрили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раз-бъб-ри раз-бъб-ре-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-бъб-рил
непълен член раз-бъб-ри-лия
пълен член раз-бъб-ри-ли-ят
женски род раз-бъб-ри-ла
членувано раз-бъб-ри-ла-та
среден род раз-бъб-ри-ло
членувано раз-бъб-ри-ло-то
множествено число раз-бъб-ри-ли
членувано раз-бъб-ри-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-бъб-рел
женски род раз-бъб-ре-ла
среден род раз-бъб-ре-ло
множествено число раз-бъб-ре-ли

2. разбъбря — сег. вр., 3 л., ед. ч.

разбъбря е производна форма на разбъбрям (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. разбъбря — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

разбъбря е производна форма на разбъбрям (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. разбъбря — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

разбъбря е производна форма на разбъбрям (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).