разбъбрела

Речник на българския език

1. разбъбрела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разбъбрела е производна форма на разбъбря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разбъбрела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

разбъбрела е производна форма на разбъбря (мин. деят. несв. прич. ж. р.).