разбъбрело

Речник на българския език

1. разбъбрело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разбъбрело е производна форма на разбъбря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разбъбрело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разбъбрело е производна форма на разбъбря (мин. деят. несв. прич. ср. р.).