разбъбрила

Речник на българския език

1. разбъбрила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разбъбрила е производна форма на разбъбря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разбъбрила — мин. деят. св. прич. ж. р.

разбъбрила е производна форма на разбъбря (мин. деят. св. прич. ж. р.).