разбъбрил е

Речник на българския език

1. разбъбрил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разбъбрил е е производна форма на разбъбря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разбъбрил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разбъбрил е е производна форма на разбъбря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).