разбъбрели

Речник на българския език

1. разбъбрели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

разбъбрели е производна форма на разбъбря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разбъбрели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

разбъбрели е производна форма на разбъбря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).