разбъбрел

Речник на българския език

1. разбъбрел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разбъбрел е производна форма на разбъбря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разбъбрел — мин. деят. несв. прич. м. р.

разбъбрел е производна форма на разбъбря (мин. деят. несв. прич. м. р.).