разбъбрил си

Речник на българския език

1. разбъбрил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разбъбрил си е производна форма на разбъбря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. разбъбрил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разбъбрил си е производна форма на разбъбря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).