разбумтя

Речник на българския език

разбумтя преходен глагол от свършен вид (тип 177tt) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • разбумтъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице раз-бум-тя раз-бум-тим
2 лице раз-бум-тиш раз-бум-ти-те
3 лице раз-бум-ти раз-бум-тят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице раз-бум-тях раз-бум-тях-ме
2 лице раз-бум-тя раз-бум-тях-те
3 лице раз-бум-тя раз-бум-тя-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице раз-бум-тях раз-бум-тях-ме
2 лице раз-бум-те-ше раз-бум-тях-те
3 лице раз-бум-те-ше раз-бум-тя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разбумтял съм разбумтяла съм разбумтяло съм разбумтели сме
2 лице разбумтял си разбумтяла си разбумтяло си разбумтели сте
3 лице разбумтял е разбумтяла е разбумтяло е разбумтели са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разбумтял бях разбумтяла бях разбумтяло бяхме разбумтели
2 лице беше разбумтял беше разбумтяла беше разбумтяло бяхте разбумтели
3 лице беше разбумтял беше разбумтяла беше разбумтяло бяха разбумтели
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще разбумтя ще разбумтим
2 лице ще разбумтиш ще разбумтите
3 лице ще разбумти ще разбумтят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разбумтял ще съм разбумтяла ще съм разбумтяло ще сме разбумтели
2 лице ще си разбумтял ще си разбумтяла ще си разбумтяло ще сте разбумтели
3 лице ще е разбумтял ще е разбумтяла ще е разбумтяло ще са разбумтели
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да разбумтя щяхме да разбумтим
2 лице щеше да разбумтиш щяхте да разбумтите
3 лице щеше да разбумти щяха да разбумтят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разбумтял щях да съм разбумтяла щях да съм разбумтяло щяхме да сме разбумтели
2 лице щеше да си разбумтял щеше да си разбумтяла щеше да си разбумтяло щяхте да сте разбумтели
3 лице щеше да е разбумтял щеше да е разбумтяла щеше да е разбумтяло щяха да са разбумтели
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разбумтял съм разбумтяла съм разбумтяло съм разбумтели сме
2 лице разбумтял си разбумтяла си разбумтяло си разбумтели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разбумтял съм разбумтяла съм разбумтяло съм разбумтели сме
2 лице разбумтял си разбумтяла си разбумтяло си разбумтели сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разбумтял била съм разбумтяла било съм разбумтяло били сме разбумтели
2 лице бил си разбумтял била си разбумтяла било си разбумтяло били сте разбумтели
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разбумтя щяла съм да разбумтя щяло съм да разбумтя щели сме да разбумтим
2 лице щял си да разбумтиш щяла си да разбумтиш щяло си да разбумтиш щели сте да разбумтите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разбумтял щяла съм да съм разбумтяла щяло съм да съм разбумтяло щели сме да сме разбумтели
2 лице щял си да си разбумтял щяла си да си разбумтяла щяло си да си разбумтяло щели сте да сте разбумтели
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разбумтял бих разбумтяла бих разбумтяло бихме разбумтели
2 лице би разбумтял би разбумтяла би разбумтяло бихте разбумтели
3 лице би разбумтял би разбумтяла би разбумтяло биха разбумтели
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раз-бум-ти раз-бум-те-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род раз-бум-тян
непълен член раз-бум-тя-ния
пълен член раз-бум-тя-ни-ят
женски род раз-бум-тя-на
членувано раз-бум-тя-на-та
среден род раз-бум-тя-но
членувано раз-бум-тя-но-то
множествено число раз-бум-те-ни
членувано раз-бум-те-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-бум-тял
непълен член раз-бум-те-лия
пълен член раз-бум-те-ли-ят
женски род раз-бум-тя-ла
членувано раз-бум-тя-ла-та
среден род раз-бум-тя-ло
членувано раз-бум-тя-ло-то
множествено число раз-бум-те-ли
членувано раз-бум-те-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-бум-тял
женски род раз-бум-тя-ла
среден род раз-бум-тя-ло
множествено число раз-бум-те-ли