разбумтяло е

Речник на българския език

1. разбумтяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разбумтяло е е производна форма на разбумтя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разбумтяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разбумтяло е е производна форма на разбумтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разбумтяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разбумтяло е е производна форма на разбумтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).