разбумтяло

Речник на българския език

1. разбумтяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разбумтяло е производна форма на разбумтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разбумтяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разбумтяло е производна форма на разбумтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разбумтяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

разбумтяло е производна форма на разбумтя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разбумтяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разбумтяло е производна форма на разбумтя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).