разбумтяло си

Речник на българския език

1. разбумтяло си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разбумтяло си е производна форма на разбумтя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. разбумтяло си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разбумтяло си е производна форма на разбумтя (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. разбумтяло си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разбумтяло си е производна форма на разбумтя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).