разбумти

Речник на българския език

1. разбумти — сег. вр., 3 л., ед. ч.

разбумти е производна форма на разбумтя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. разбумти — повелително наклонение, ед. ч.

разбумти е производна форма на разбумтя (повелително наклонение, ед. ч.).