бил разбумтял

Речник на българския език

1. бил разбумтял — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил разбумтял е производна форма на разбумтя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).