разбумтял си

Речник на българския език

1. разбумтял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разбумтял си е производна форма на разбумтя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. разбумтял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разбумтял си е производна форма на разбумтя (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. разбумтял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разбумтял си е производна форма на разбумтя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).