разбумтяха

Речник на българския език

1. разбумтяха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

разбумтяха е производна форма на разбумтя (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разбумтяха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

разбумтяха е производна форма на разбумтя (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).