пъхтя

Речник на българския език

пъхтя̀ непреходен глагол от несвършен вид (тип 177ii) редактиране

Значение

пъхтиш, мин. св. пъхтях, мин. прич. пъхтял, несв. Дишам шумно в резултат от недостиг на въздух при физическа преумора, при дълго тичане и др. Пъхтя от тичане.

Грешни изписвания (4)

  • пахтйа
  • пахтйъ
  • пъхтйа
  • пъхтйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице пъх-тя пъх-тим
2 лице пъх-тиш пъх-ти-те
3 лице пъх-ти пъх-тят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице пъх-тях пъх-тях-ме
2 лице пъх-тя пъх-тях-те
3 лице пъх-тя пъх-тя-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице пъх-тях пъх-тях-ме
2 лице пъх-те-ше пъх-тях-те
3 лице пъх-те-ше пъх-тя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице пъхтял съм пъхтяла съм пъхтяло съм пъхтели сме
2 лице пъхтял си пъхтяла си пъхтяло си пъхтели сте
3 лице пъхтял е пъхтяла е пъхтяло е пъхтели са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях пъхтял бях пъхтяла бях пъхтяло бяхме пъхтели
2 лице беше пъхтял беше пъхтяла беше пъхтяло бяхте пъхтели
3 лице беше пъхтял беше пъхтяла беше пъхтяло бяха пъхтели
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще пъхтя ще пъхтим
2 лице ще пъхтиш ще пъхтите
3 лице ще пъхти ще пъхтят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм пъхтял ще съм пъхтяла ще съм пъхтяло ще сме пъхтели
2 лице ще си пъхтял ще си пъхтяла ще си пъхтяло ще сте пъхтели
3 лице ще е пъхтял ще е пъхтяла ще е пъхтяло ще са пъхтели
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да пъхтя щяхме да пъхтим
2 лице щеше да пъхтиш щяхте да пъхтите
3 лице щеше да пъхти щяха да пъхтят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм пъхтял щях да съм пъхтяла щях да съм пъхтяло щяхме да сме пъхтели
2 лице щеше да си пъхтял щеше да си пъхтяла щеше да си пъхтяло щяхте да сте пъхтели
3 лице щеше да е пъхтял щеше да е пъхтяла щеше да е пъхтяло щяха да са пъхтели
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице пъхтял съм пъхтяла съм пъхтяло съм пъхтели сме
2 лице пъхтял си пъхтяла си пъхтяло си пъхтели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице пъхтял съм пъхтяла съм пъхтяло съм пъхтели сме
2 лице пъхтял си пъхтяла си пъхтяло си пъхтели сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм пъхтял била съм пъхтяла било съм пъхтяло били сме пъхтели
2 лице бил си пъхтял била си пъхтяла било си пъхтяло били сте пъхтели
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да пъхтя щяла съм да пъхтя щяло съм да пъхтя щели сме да пъхтим
2 лице щял си да пъхтиш щяла си да пъхтиш щяло си да пъхтиш щели сте да пъхтите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм пъхтял щяла съм да съм пъхтяла щяло съм да съм пъхтяло щели сме да сме пъхтели
2 лице щял си да си пъхтял щяла си да си пъхтяла щяло си да си пъхтяло щели сте да сте пъхтели
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих пъхтял бих пъхтяла бих пъхтяло бихме пъхтели
2 лице би пъхтял би пъхтяла би пъхтяло бихте пъхтели
3 лице би пъхтял би пъхтяла би пъхтяло биха пъхтели
Повелително наклонение
единствено число множествено число
пъх-ти пъх-те-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род пъх-тял
непълен член пъх-те-лия
пълен член пъх-те-ли-ят
женски род пъх-тя-ла
членувано пъх-тя-ла-та
среден род пъх-тя-ло
членувано пъх-тя-ло-то
множествено число пъх-те-ли
членувано пъх-те-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род пъх-тял
женски род пъх-тя-ла
среден род пъх-тя-ло
множествено число пъх-те-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род пъх-тящ
непълен член пъх-тя-щия
пълен член пъх-тя-щи-ят
женски род пъх-тя-ща
членувано пъх-тя-ща-та
среден род пъх-тя-що
членувано пъх-тя-що-то
множествено число пъх-тя-щи
членувано пъх-тя-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

пъх-тей-ки