пъхтели

Речник на българския език

1. пъхтели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

пъхтели е производна форма на пъхтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. пъхтели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

пъхтели е производна форма на пъхтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. пъхтели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

пъхтели е производна форма на пъхтя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. пъхтели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

пъхтели е производна форма на пъхтя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).