пъхтял

Речник на българския език

1. пъхтял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пъхтял е производна форма на пъхтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пъхтял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пъхтял е производна форма на пъхтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. пъхтял — мин. деят. св. прич. м. р.

пъхтял е производна форма на пъхтя (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. пъхтял — мин. деят. несв. прич. м. р.

пъхтял е производна форма на пъхтя (мин. деят. несв. прич. м. р.).