пъхтяха

Речник на българския език

1. пъхтяха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

пъхтяха е производна форма на пъхтя (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. пъхтяха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

пъхтяха е производна форма на пъхтя (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).