пъхтяло

Речник на българския език

1. пъхтяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пъхтяло е производна форма на пъхтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пъхтяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пъхтяло е производна форма на пъхтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. пъхтяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

пъхтяло е производна форма на пъхтя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. пъхтяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

пъхтяло е производна форма на пъхтя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).