щял е да е пъхтял

Речник на българския език

1. щял е да е пъхтял — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял е да е пъхтял е производна форма на пъхтя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).