пухтя

Речник на българския език

пухтя̀ непреходен глагол от несвършен вид (тип 177ii) редактиране

Значение

пухтиш, мин. св. пухтях, мин. прич. пухтял, несв. Издавам шум (като) при внезапно освобождаване на силна въздушна струя през устата и ноздрите си от дълго сдържан яд, досада, умора и др.

Грешни изписвания (4)

  • похтйа
  • похтйъ
  • пухтйа
  • пухтйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице пух-тя пух-тим
2 лице пух-тиш пух-ти-те
3 лице пух-ти пух-тят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице пух-тях пух-тях-ме
2 лице пух-тя пух-тях-те
3 лице пух-тя пух-тя-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице пух-тях пух-тях-ме
2 лице пух-те-ше пух-тях-те
3 лице пух-те-ше пух-тя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице пухтял съм пухтяла съм пухтяло съм пухтели сме
2 лице пухтял си пухтяла си пухтяло си пухтели сте
3 лице пухтял е пухтяла е пухтяло е пухтели са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях пухтял бях пухтяла бях пухтяло бяхме пухтели
2 лице беше пухтял беше пухтяла беше пухтяло бяхте пухтели
3 лице беше пухтял беше пухтяла беше пухтяло бяха пухтели
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще пухтя ще пухтим
2 лице ще пухтиш ще пухтите
3 лице ще пухти ще пухтят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм пухтял ще съм пухтяла ще съм пухтяло ще сме пухтели
2 лице ще си пухтял ще си пухтяла ще си пухтяло ще сте пухтели
3 лице ще е пухтял ще е пухтяла ще е пухтяло ще са пухтели
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да пухтя щяхме да пухтим
2 лице щеше да пухтиш щяхте да пухтите
3 лице щеше да пухти щяха да пухтят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм пухтял щях да съм пухтяла щях да съм пухтяло щяхме да сме пухтели
2 лице щеше да си пухтял щеше да си пухтяла щеше да си пухтяло щяхте да сте пухтели
3 лице щеше да е пухтял щеше да е пухтяла щеше да е пухтяло щяха да са пухтели
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице пухтял съм пухтяла съм пухтяло съм пухтели сме
2 лице пухтял си пухтяла си пухтяло си пухтели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице пухтял съм пухтяла съм пухтяло съм пухтели сме
2 лице пухтял си пухтяла си пухтяло си пухтели сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм пухтял била съм пухтяла било съм пухтяло били сме пухтели
2 лице бил си пухтял била си пухтяла било си пухтяло били сте пухтели
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да пухтя щяла съм да пухтя щяло съм да пухтя щели сме да пухтим
2 лице щял си да пухтиш щяла си да пухтиш щяло си да пухтиш щели сте да пухтите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм пухтял щяла съм да съм пухтяла щяло съм да съм пухтяло щели сме да сме пухтели
2 лице щял си да си пухтял щяла си да си пухтяла щяло си да си пухтяло щели сте да сте пухтели
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих пухтял бих пухтяла бих пухтяло бихме пухтели
2 лице би пухтял би пухтяла би пухтяло бихте пухтели
3 лице би пухтял би пухтяла би пухтяло биха пухтели
Повелително наклонение
единствено число множествено число
пух-ти пух-те-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род пух-тял
непълен член пух-те-лия
пълен член пух-те-ли-ят
женски род пух-тя-ла
членувано пух-тя-ла-та
среден род пух-тя-ло
членувано пух-тя-ло-то
множествено число пух-те-ли
членувано пух-те-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род пух-тял
женски род пух-тя-ла
среден род пух-тя-ло
множествено число пух-те-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род пух-тящ
непълен член пух-тя-щия
пълен член пух-тя-щи-ят
женски род пух-тя-ща
членувано пух-тя-ща-та
среден род пух-тя-що
членувано пух-тя-що-то
множествено число пух-тя-щи
членувано пух-тя-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

пух-тей-ки