щял да е пухтял

Речник на българския език

1. щял да е пухтял — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да е пухтял е производна форма на пухтя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).