пухтяла

Речник на българския език

1. пухтяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

пухтяла е производна форма на пухтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. пухтяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

пухтяла е производна форма на пухтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. пухтяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

пухтяла е производна форма на пухтя (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. пухтяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

пухтяла е производна форма на пухтя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).