пухтяха

Речник на българския език

1. пухтяха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

пухтяха е производна форма на пухтя (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. пухтяха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

пухтяха е производна форма на пухтя (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).