пухти

Речник на българския език

1. пухти — сег. вр., 3 л., ед. ч.

пухти е производна форма на пухтя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. пухти — повелително наклонение, ед. ч.

пухти е производна форма на пухтя (повелително наклонение, ед. ч.).