пухтяло е

Речник на българския език

1. пухтяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пухтяло е е производна форма на пухтя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пухтяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пухтяло е е производна форма на пухтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. пухтяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пухтяло е е производна форма на пухтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).