провикна

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	про-вик-на	про-вик-нем
2 лице	про-вик-неш	про-вик-не-те
3 лице	про-вик-не	про-вик-нат

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	про-вик-нах	про-вик-нах-ме
2 лице	про-вик-на	про-вик-нах-те
3 лице	про-вик-на	про-вик-на-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	про-вик-нех	про-вик-нех-ме
2 лице	про-вик-не-ше	про-вик-нех-те
3 лице	про-вик-не-ше	про-вик-не-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	провикнал съм	провикнала съм	провикнало съм	провикнали сме
2 лице	провикнал си	провикнала си	провикнало си	провикнали сте
3 лице	провикнал е	провикнала е	провикнало е	провикнали са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях провикнал	бях провикнала	бях провикнало	бяхме провикнали
2 лице	беше провикнал	беше провикнала	беше провикнало	бяхте провикнали
3 лице	беше провикнал	беше провикнала	беше провикнало	бяха провикнали

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще провикна	ще провикнем
2 лице	ще провикнеш	ще провикнете
3 лице	ще провикне	ще провикнат

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм провикнал	ще съм провикнала	ще съм провикнало	ще сме провикнали
2 лице	ще си провикнал	ще си провикнала	ще си провикнало	ще сте провикнали
3 лице	ще е провикнал	ще е провикнала	ще е провикнало	ще са провикнали

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да провикна	щяхме да провикнем
2 лице	щеше да провикнеш	щяхте да провикнете
3 лице	щеше да провикне	щяха да провикнат

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм провикнал	щях да съм провикнала	щях да съм провикнало	щяхме да сме провикнали
2 лице	щеше да си провикнал	щеше да си провикнала	щеше да си провикнало	щяхте да сте провикнали
3 лице	щеше да е провикнал	щеше да е провикнала	щеше да е провикнало	щяха да са провикнали

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	провикнел съм	провикнела съм	провикнело съм	провикнели сме
2 лице	провикнел си	провикнела си	провикнело си	провикнели сте
3 лице	про-вик-нел провикнел е	про-вик-не-ла провикнела е	про-вик-не-ло провикнело е	про-вик-не-ли провикнели са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	провикнал съм	провикнала съм	провикнало съм	провикнали сме
2 лице	провикнал си	провикнала си	провикнало си	провикнали сте
3 лице	про-вик-нал провикнал е	про-вик-на-ла провикнала е	про-вик-на-ло провикнало е	про-вик-на-ли провикнали са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм провикнал	била съм провикнала	било съм провикнало	били сме провикнали
2 лице	бил си провикнал	била си провикнала	било си провикнало	били сте провикнали
3 лице	бил провикнал бил е провикнал	била провикнала била е провикнала	било провикнало било е провикнало	били провикнали били са провикнали

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да провикна	щяла съм да провикна	щяло съм да провикна	щели сме да провикнем
2 лице	щял си да провикнеш	щяла си да провикнеш	щяло си да провикнеш	щели сте да провикнете
3 лице	щял да провикне щял е да провикне	щяла да провикне щяла е да провикне	щяло да провикне щяло е да провикне	щели да провикнат щели са да провикнат

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм провикнал	щяла съм да съм провикнала	щяло съм да съм провикнало	щели сме да сме провикнали
2 лице	щял си да си провикнал	щяла си да си провикнала	щяло си да си провикнало	щели сте да сте провикнали
3 лице	щял да е провикнал щял е да е провикнал	щяла да е провикнала щяла е да е провикнала	щяло да е провикнало щяло е да е провикнало	щели да са провикнали щели са да са провикнали

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих провикнал	бих провикнала	бих провикнало	бихме провикнали
2 лице	би провикнал	би провикнала	би провикнало	бихте провикнали
3 лице	би провикнал	би провикнала	би провикнало	биха провикнали

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
про-вик-ни	про-вик-не-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		про-вик-нал
		непълен член	про-вик-на-лия
		пълен член	про-вик-на-ли-ят
	женски род		про-вик-на-ла
		членувано	про-вик-на-ла-та
	среден род		про-вик-на-ло
		членувано	про-вик-на-ло-то
множествено число			про-вик-на-ли
		членувано	про-вик-на-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	про-вик-нел
	женски род	про-вик-не-ла
	среден род	про-вик-не-ло
множествено число		про-вик-не-ли