провикнете

Речник на българския език

1. провикнете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

провикнете е производна форма на провикна (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. провикнете — повелително наклонение, мн. ч.

провикнете е производна форма на провикна (повелително наклонение, мн. ч.).