провикнели

Речник на българския език

1. провикнели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

провикнели е производна форма на провикна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. провикнели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

провикнели е производна форма на провикна (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).