провикнело

Речник на българския език

1. провикнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

провикнело е производна форма на провикна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. провикнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

провикнело е производна форма на провикна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).