провикнела

Речник на българския език

1. провикнела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

провикнела е производна форма на провикна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. провикнела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

провикнела е производна форма на провикна (мин. деят. несв. прич. ж. р.).