провикнел

Речник на българския език

1. провикнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

провикнел е производна форма на провикна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. провикнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

провикнел е производна форма на провикна (мин. деят. несв. прич. м. р.).