провикнало

Речник на българския език

1. провикнало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

провикнало е производна форма на провикна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. провикнало — мин. деят. св. прич. ср. р.

провикнало е производна форма на провикна (мин. деят. св. прич. ср. р.).