провикнало е

Речник на българския език

1. провикнало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

провикнало е е производна форма на провикна (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. провикнало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

провикнало е е производна форма на провикна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).