поумнявам

Речник на българския език

поумня̀вам непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii) редактиране

Значение

поумня̀ваш, несв. и поумнѐя, св. Ставам умен, разумен.

Грешни изписвания (7)

  • поомнявам
  • поомнявъм
  • поумнявъм
  • пуомнявам
  • пуомнявъм
  • пуумнявам
  • пуумнявъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице по-ум-ня-вам по-ум-ня-ва-ме
2 лице по-ум-ня-ваш по-ум-ня-ва-те
3 лице по-ум-ня-ва по-ум-ня-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице по-ум-ня-вах по-ум-ня-вах-ме
2 лице по-ум-ня-ва по-ум-ня-вах-те
3 лице по-ум-ня-ва по-ум-ня-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице по-ум-ня-вах по-ум-ня-вах-ме
2 лице по-ум-ня-ва-ше по-ум-ня-вах-те
3 лице по-ум-ня-ва-ше по-ум-ня-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поумнявал съм поумнявала съм поумнявало съм поумнявали сме
2 лице поумнявал си поумнявала си поумнявало си поумнявали сте
3 лице поумнявал е поумнявала е поумнявало е поумнявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях поумнявал бях поумнявала бях поумнявало бяхме поумнявали
2 лице беше поумнявал беше поумнявала беше поумнявало бяхте поумнявали
3 лице беше поумнявал беше поумнявала беше поумнявало бяха поумнявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще поумнявам ще поумняваме
2 лице ще поумняваш ще поумнявате
3 лице ще поумнява ще поумняват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм поумнявал ще съм поумнявала ще съм поумнявало ще сме поумнявали
2 лице ще си поумнявал ще си поумнявала ще си поумнявало ще сте поумнявали
3 лице ще е поумнявал ще е поумнявала ще е поумнявало ще са поумнявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да поумнявам щяхме да поумняваме
2 лице щеше да поумняваш щяхте да поумнявате
3 лице щеше да поумнява щяха да поумняват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм поумнявал щях да съм поумнявала щях да съм поумнявало щяхме да сме поумнявали
2 лице щеше да си поумнявал щеше да си поумнявала щеше да си поумнявало щяхте да сте поумнявали
3 лице щеше да е поумнявал щеше да е поумнявала щеше да е поумнявало щяха да са поумнявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поумнявал съм поумнявала съм поумнявало съм поумнявали сме
2 лице поумнявал си поумнявала си поумнявало си поумнявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поумнявал съм поумнявала съм поумнявало съм поумнявали сме
2 лице поумнявал си поумнявала си поумнявало си поумнявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм поумнявал била съм поумнявала било съм поумнявало били сме поумнявали
2 лице бил си поумнявал била си поумнявала било си поумнявало били сте поумнявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да поумнявам щяла съм да поумнявам щяло съм да поумнявам щели сме да поумняваме
2 лице щял си да поумняваш щяла си да поумняваш щяло си да поумняваш щели сте да поумнявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм поумнявал щяла съм да съм поумнявала щяло съм да съм поумнявало щели сме да сме поумнявали
2 лице щял си да си поумнявал щяла си да си поумнявала щяло си да си поумнявало щели сте да сте поумнявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих поумнявал бих поумнявала бих поумнявало бихме поумнявали
2 лице би поумнявал би поумнявала би поумнявало бихте поумнявали
3 лице би поумнявал би поумнявала би поумнявало биха поумнявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
по-ум-ня-вай по-ум-ня-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-ум-ня-вал
непълен член по-ум-ня-ва-лия
пълен член по-ум-ня-ва-ли-ят
женски род по-ум-ня-ва-ла
членувано по-ум-ня-ва-ла-та
среден род по-ум-ня-ва-ло
членувано по-ум-ня-ва-ло-то
множествено число по-ум-ня-ва-ли
членувано по-ум-ня-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-ум-ня-вал
женски род по-ум-ня-ва-ла
среден род по-ум-ня-ва-ло
множествено число по-ум-ня-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род по-ум-ня-ващ
непълен член по-ум-ня-ва-щия
пълен член по-ум-ня-ва-щи-ят
женски род по-ум-ня-ва-ща
членувано по-ум-ня-ва-ща-та
среден род по-ум-ня-ва-що
членувано по-ум-ня-ва-що-то
множествено число по-ум-ня-ва-щи
членувано по-ум-ня-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

по-ум-ня-вай-ки