бил поумнявал

Речник на българския език

1. бил поумнявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил поумнявал е производна форма на поумнявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).